Свързване на стаен термостат към котел, камина и помпа
Стайният термостат е най-простото устройство в инсталацията и точно затова при свързването му се допускат най-много грешки. Всичко опира до две клеми и до една подробност, която често се пропуска, а именно че контактът трябва да е сух, без напрежение. По-долу е обяснено къде се свързва термостатът при пелетен котел, газов котел или камина и с какво се различава контактният термостат за помпа.
Първо за безопасността. Всяка работа по клеморед под 230 V се извършва при изключено захранване от главния прекъсвач и след проверка с индикатор, че напрежение няма. Ако не сте сигурни кои клеми са под напрежение или схемата не ви е ясна, повикайте електротехник или сервиз на котела. Не се работи под напрежение.
Какво всъщност прави стайният термостат
Стайният термостат не регулира мощността на котела. Той е ключ. Мери температурата в помещението, сравнява я със зададената и когато стане по-студено, затваря електрическа верига. Котелът приема затворената верига като заявка за отопление и тръгва да работи по собствената си логика и по собствената си настройка за температура на водата. Когато стаята достигне зададената стойност, термостатът отваря веригата и котелът спира или минава в режим на изчакване.
От това следват две неща. Термостатът не може да накара котела да загрее по-бързо, ако зададете по-висока стайна температура, а само държи заявката по-дълго. И качеството на поддържане зависи главно от хистерезиса, тоест от разликата между температурата на включване и на изключване. Малкият хистерезис поддържа по-точно, но пали горелката по-често, което при пелети и твърдо гориво не е желателно.
Всички модели в категорията стайни термостати работят по този принцип, независимо дали са механични с колелце, електронни, програмируеми по дни и часове или с управление през телефон. Разликата между тях е в начина на задаване на програмата, не в начина на свързване.
Безпотенциален контакт и клемите NO, NC и COM
Безпотенциален контакт, наричан още сух контакт, е контакт на реле, електрически изолиран от захранването на термостата. По него термостатът не подава напрежение. Напрежението идва от платката на котела, обикновено ниско и по собствена верига, а платката само следи дали контактът е затворен.
Клемите на термостата най-често са три:
- COM - общ извод на релето, участва във всяка връзка.
- NO - нормално отворен. В покой веригата е прекъсната и се затваря при заявка за отопление. За котел и за пелетна камина се използват именно COM и NO.
- NC - нормално затворен. Обратната логика, приложима при охлаждане или при специфични схеми. Ако по погрешка се свърже NC вместо NO, котелът ще работи тогава, когато в стаята вече е топло.
Ако на вход за сух контакт се подаде 230 V, напрежението влиза директно в управляващата платка, която е проектирана само да проверява непрекъснатост на веригата, и обикновено я поврежда. Затова преди свързване се проверява в ръководството дали входът е за безпотенциален контакт, или трябва да превключва фаза. По вида на клемореда това не се познава.
Свързване към котел или камина
Пелетен котел и пелетна камина
При пелетните котли и камини клемите за стаен термостат обикновено са означени с TA, T.A., Room Thermostat или Термостат. От завода тези две клеми почти винаги са мостирани, тоест свързани с късо парче проводник или с метален джъмпер, за да работи уредът и без външен термостат.
Мостът се маха преди свързването на термостата. Ако остане, веригата е затворена постоянно и уредът вижда заявка за отопление през цялото време. Това е най-честата причина за оплакването, че новият термостат нищо не прави.
Връзката е с двужилен слаботоков проводник от клемите COM и NO на термостата до двете клеми на уреда, без значение на полярност, защото става дума за контакт, а не за захранване. При камините кабелът се води по гърба на уреда, далеч от димоотвода. Какво следва при отворен контакт зависи от менюто - едни модели минават в поддържане на пламъка, други изгасват и после правят ново запалване.
Газов или електрически котел
При стенните газови котли клемите за стаен термостат също са мостирани фабрично и мостът се сваля по същия начин. Тук обаче има важна подробност. Част от котлите имат и вход OpenTherm, който изглежда като две обикновени клеми, но по него върви цифрова комуникация и към него се свързва само термостат с поддръжка на OpenTherm. Обикновеният термостат със сух контакт отива на отделния вход за включване и изключване.
При електрическите котли схемата е същата, но има и вариант, при който термостатът превключва директно фаза към контактор. Тогава контактът е под напрежение и трябва да отговаря на товара по ток. Кое важи за вашия котел се вижда единствено в неговата електрическа схема. При съмнение работата се възлага на електротехник, вместо да се пробва на място.
Контактният термостат за помпа е друг уред
Контактният термостат често се бърка със стайния, но решава друга задача. Той не мери въздух, а температурата на тръбата. Захваща се за нея с пружина или скоба и когато водата достигне зададената стойност, затваря контакта и пуска циркулационната помпа. При спадане на температурата помпата спира.
Това е класическото решение при котлите на твърдо гориво и при камините с водна риза, където няма електроника за водата. Помпата не бива да тръгва със студен котел, защото връщащата се студена вода води до конденз и корозия по тялото.
Къде се монтира. На подаващата тръба, на около половин метър след изхода на котела, директно върху почистения метал на тръбата. Отгоре изолацията се възстановява, за да не влияе температурата в помещението. Не се монтира върху изолацията, върху пластмасова тръба или на връщащата линия, освен ако схемата изрично не го изисква. Обичайната настройка за пускане на помпата е в диапазона 50-60 °C, но точната стойност зависи от инсталацията и от горивото.
Тук контактът обикновено превключва директно захранването на помпата, тоест работи с 230 V, за разлика от стайния термостат. Затова монтажът е задължително при изключено табло. Освен механичното решение като контактен термостат WATTS WTC, същата задача изпълняват електронният термостат за помпа на Стил Електроникс и контролерът на помпа ENGO EPC11, при които настройките се задават по-точно.
Таблицата подрежда разликите между трите типа управление, които най-често се обсъждат заедно.
| Критерий | Стаен термостат | Контактен термостат за помпа | Зонов контролер |
|---|---|---|---|
| Какво измерва | Температурата на въздуха в помещението | Температурата на повърхността на тръбата | Не измерва сам, приема сигнали от няколко термостата |
| Къде се монтира | На вътрешна стена в помещението, на около 150 см | На подаващата тръба до котела, под изолацията | В котелното или при разпределителния колектор |
| Какво управлява | Заявката за отопление към котела | Циркулационната помпа | Термоглави или вентили по зони и общата заявка към котела |
| Тип на контакта | Обикновено безпотенциален, COM и NO | Обикновено превключващ, под 230 V към помпата | Изходи за термоглави плюс отделен сух контакт за котела |
| Типично приложение | Едно основно помещение, което задава режима на жилището | Котел на твърдо гориво или камина с водна риза | Подово отопление или радиатори с няколко отделни зони |
Зонови контролери като COMPUTHERM Q4Z и Q10Z се използват, когато термостатите са повече от един и трябва да се управляват няколко кръга, а заявката към котела се обединява в един общ изход.
Жичен срещу безжичен термостат
При жичния вариант от термостата до котела върви двужилен слаботоков кабел. Това е най-стабилното решение, няма батерии и няма радиовръзка, но изисква прокарване на кабел, което при готов ремонт невинаги е възможно.
При безжичния комплект логиката не се променя. Приемникът се монтира до котела и се свързва към същите клеми, с COM и NO, след като мостът е свален, като има и собствено захранване 230 V. Предавателят стои в помещението и работи на батерии. Моделите с Wi-Fi, каквито има при COMPUTHERM и ENGO, добавят управление от телефон, но връзката към котела пак е сух контакт.
Още две дреболии при безжичните комплекти. Приемникът не се поставя вътре в металния корпус на котела, защото металът екранира сигнала, а обхватът се проверява на място преди окончателния монтаж.
Къде се монтира стайният термостат
Мястото определя дали ще усещате комфорт, или постоянно ще пипате настройката. Ориентирите са прости:
- Височина около 150 см от пода, приблизително на нивото на очите.
- Вътрешна стена, не външна. Външната стена е по-студена и термостатът ще отчита по-ниска температура от реалната.
- В основното помещение, в което живеете най-много, обикновено дневната.
- Далеч от радиатор, конвектор, лира или щранг в стената.
- Без пряко слънце през прозорец, дори за кратко през деня.
- Далеч от кухненски уреди, фурна, хладилник и телевизор.
- Не зад врата, не в ниша, не зад завеса или мебел.
- Без течение от входна врата, стълбище или неуплътнена дограма.
Радиаторът в стаята с термостата не се оставя с почти затворен термостатен вентил. Тогава помещението не се затопля, термостатът не отчита достигане на зададената температура и котелът работи непрекъснато, докато другите стаи прегряват.
Типични грешки и защо показанието не съвпада
Най-честите грешки при монтажа:
- Мостът на клемите на котела или камината не е свален и термостатът няма ефект.
- Подадено е 230 V към вход за безпотенциален контакт.
- Използвана е клема NC вместо NO и логиката е обърната.
- Слаботоковият кабел е прекаран в един улей заедно със силов кабел, което може да доведе до смущения.
- Термостатът е сложен на удобно, а не на правилно място.
- Зададен е прекалено малък хистерезис и горелката пали и гаси твърде често.
Отделна тема е разминаването между показанието и усещането в стаята или друг термометър. Причините почти винаги са физически, а не дефект:
- Студена външна стена зад термостата или течение от гофрираната тръба в стената. Тръбата се уплътнява, иначе през нея влиза студен въздух към сензора.
- Разлика във височината. При пода е по-студено, под тавана е по-топло, а термостатът мери на своята височина.
- Собствено затопляне на електрониката при модели с дисплей, вградени в стената.
- Инерция при подово отопление. Температурата продължава да се качва и след като термостатът вече е изключил.
- Термометърът, с който сравнявате, стои на друго място в помещението.
Повечето електронни термостати имат настройка за корекция на показанието, с която сензорът се изравнява с контролен термометър, оставен до него за няколко часа. Ако разликата е над градус или два и не се обяснява с горните причини, тогава се проверява самият уред.
Често задавани въпроси
Може ли стаен термостат да се свърже директно на 230 V към котела?
Зависи от входа на конкретния котел. Повечето котли и пелетни камини имат вход за безпотенциален контакт и към него не се подава напрежение, защото платката се поврежда. Кой вариант е валиден се вижда в електрическата схема в ръководството. Работата се извършва при изключено захранване, а при съмнение се вика електротехник.
Защо котелът не спира, след като свързах нов стаен термостат?
Най-честата причина е, че фабричният мост между клемите за стаен термостат не е свален. Веригата остава затворена постоянно и уредът приема, че заявка за отопление има непрекъснато. Втората по честота причина е свързване към клема NC вместо към NO.
На коя тръба се монтира контактният термостат за помпа?
На подаващата тръба, на около половин метър след котела, директно върху почистения метал, притиснат с пружина или скоба. Отгоре изолацията се възстановява. Не се монтира върху изолация, върху пластмасова тръба или на връщащата линия, освен ако схемата изрично не го изисква.
При безжичен термостат трябва ли пак да се тегли кабел до котела?
До помещението не, но приемникът стои до котела и се свързва към клемите за стаен термостат с два проводника, точно както при жичния модел. Предавателят е в стаята, работи на батерии и комуникира с приемника по радиоканал.
На каква височина и къде се монтира стаен термостат?
На около 150 см от пода, на вътрешна стена в основното помещение. Далеч от радиатор, пряко слънце, кухненски уреди, врата и течение. Радиаторът в тази стая не се оставя със затворен термостатен вентил, иначе показанието няма да е реално.